Любопитно

Нов поглед върху „доброто остаряване“

В последните 10 години се обръща сериозно внимание на тревожната статистика за застаряването на населението, както в България, така и в цял свят. Днешната литература за „застаряващите“ ни залива с информация, но в общи линии говори за две основни неща. Най-напред, с бързото удължаване на средната продължителност на живота (в страни като Франция с едно тримесечие с всяка изминала година) издръжката на неактивното население от активното се увеличавала нетърпимо, което принуждавало спешно да се преразгледат принципите на нашата пенсионна система. Второ, целта не била да се живее по-дълго, а да се води по-добър живот, така че все по-важен ставал по-скоро личностният, отколкото социалният въпрос за „доброто остаряване“.

Да остаряваш добре било лична работа от медицинско-психологичен характер, на фона на приемането на неизбежния залез.

„Да остаряваш добре – това се учи“, пише в заглавие списание Психология. За тази цел ни дават „шест насоки“:

  1. Грижа за тялото (хранете се по-добре, малко физически упражнения, не пушете…);
  2. Грижете се за външния си вид („леки“ техники против старост, от масажите до естетичната медицина);
  3. Четете философите (Сенека, Монтен, Бергсон; да философстваш, значи да се научиш да умираш);
  4. Спокойно преминаване през менопаузата (след като се освободите от детеродната възраст, можете да обогатите сексуалността си);
  5. Започнете терапия (никога не е късно да отидете на психоаналитик);
  6. Почерпете опит от по-възрастните (изградете си мрежа от контакти като столетниците в Окинава, Япония; правете като Клод Сарот, която на 82 г. обожава да казва „Мамка му“).

Мъчителното индивидуалистко тесногръдие на подобно схващане бие на очи. Също като обхвата на социалните дейности, за които то дори не мисли: предаване на умения и професионален опит, нови начинания, безброй доброволни участия в обществения живот, занимание с творчески дейности от всякакъв порядък… Според тази „педагогика“ – и в това е същността на проблема – застаряващите по принцип били социални безделници. Схващане, което сериозно застрашава онези, на които уж помага. В личностен план то осъжда на посредствен живот, а оттам и на „недобро остаряване“, в социален план – подхранва циничната идея, според която хората от „третата възраст“ били непотребни усти за колектива, които трябвало сами да си плащат пенсията.

За да се промени животът на широките маси, на тези, които създават богатствата, от които се възползват други, трябва да се създаде истинска система за „добро остаряване“, което да доведе до нов вид човешко щастие и с по-голяма социална ефикасност. Напредъкът на биомедицината води до демографска революция с удължаването на живота. Поради опасността от „лошо остаряване“ се налага да се подеме истинска мирна, но борбена социобиографична революция.

Вашият коментар